Спомен за скулптора Янко Павлов

Янко Павлов е от творците оставили явна диря в българското изобразително изкуство. Трудно бихме могли да си представим скулптурата в периода, обхващащ първата половина на ХХ век, без неговото значимо присъствие. Той остава ненадминат автор в портретната карикатура, гротескния портрет както и сатиричната пластика. Работи също в областта на малката и монументалната пластика.

паметник-на-Оборище

Паметника на Първото Българско Велико народно събрание в местността Оборище

За родния си град Панагюрище, Янко Павлов прави познатия на всички паметник на Първото Българско Велико народно събрание издигнат в местността Оборище.

Ранни години

Янко Павлов е роден в Панагюрище на 23 октомври 1888 г., в семейство на свещеник. Първоначално учи в родния си град, а по-късно постъпва в Средното рисувално училище в София.

Академията

След завършването на Рисувателното училище, през 1914 г. постъпва в специалност Скулптура в Художествената академия. Негов учител там е проф. Марин Василев. Завършва я през 1925 г. с отличен успех.

Зрели години.
Творчество

Следващите 10 години Янко Павлов работи като скулптор към Министерство на народната просвета. От 1937 до 1946 г. е учител по изобразително изкуство в София. След това става доцент в Архитектурния факултет към ВИАС.

Александър-Божинов-скицира---Янко-Павлов

„Александър Божинов скицира“, гипс, 1933 г, частна колекция

По-късно започва работа като скулптор в Държавна комисия, която в този период е председателствана от Димитър Страшимиров. Той му възлага да изработи проект за паметник на Първото Българско Велико народно събрание в местността Оборище. Проектът е приет и се пристъпва към изграждането му.

Янко Павлов е първият и единствен български скулптор от периода между двете световни войни, който работи изключително в областта на сатиричния портрет. След Втората световна война той обръща поглед и към скулптурната карикатура. Разнородни и въздействащи типажи, облекло и поведение се сливат в общото влияние, което произведенията му оказват върху зрителя.

Създава скулптурната композиция „Войнишки дълг”, посветена на световните войни, в които България взима участие. В момента произведението се намира в колекцията на Националния военно-исторически музей.

Янко Павлов членува в Дружеството на независимите български художници и участва в почти всички изложби на българските карикатуристи. През 1937 г. заедно с Александър Божинов, Илия Бешков, Райко Алексиев, Александър Добринов, Стоян Венев, Чудомир, Кирил Буюклийски, Никола Тузсузов и Константин Каменов се включва в представянето на българската скулптура в Белград.

Пижо-и-Пендо-интервюират-Елин-Пелин---Янко-Павлов

„Пижо и Пендо интервюират писателят Елин Пелин“, бронз, Музей на Елин Пелин, село Байлово

Янко Павлов се превръща в Елин Пелин в скулптурата. От творбите му блика изключително майсторство и наситено с психологизъм. В малките му пластики не е пощаден никой, осмива всички – от политиците до поповете и даскалите на село. Подобно на Франциско Гоя и други световни автори Янко Павлов достига до върховете в портретния жанр именно благодарение на способността му да създава шаржове и да улавя с едно движение психологията на модела.

Сред най-известните му произведения е „Селски фактори” (1939 г., НХГ), в което са показани попа, даскала и кмета – хората, които командват света на българския селянин. „Сатиричният заряд, оригиналната и майсторски постигната пластична форма, свежият и непринуден поглед са сред отличителните черти за цялото творчество на автора“, пише за него изкуствоведа Николай Бошев.

Освен паметника, посветен на Първото велико народно събрание в местността Оборище (1928 г.), Янко Павлов е автор и на скулптурни паметници на Панайот Волов и други наши революционери.

Янко Павлов умира на 18 юни 1974 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.