За героите, супергероите и инфантилизма

Цялата 2017 г. минава под знака на 180-годишнината от рождението на Левски. Спектакли, рецитали, сборници, картички, медийни предавания … Мъдри и патосни речи на държавни „мъже” …

Всеки, „който носи българско име”, се кълне в неканонизираната българска светиня и не бих се усъмнила в никакъв случай в чистите чувства на българина към Апостола. Не се съмнявам и в искреността на родните поети, хленчещи непрестанно колко днес ни е нужен Той. Разбирам и горестно горчивите вопли – цитати „Народе????”.

Какво всъщност ме тревожи и дразни във всичкото това? Ще започна отзад напред. „Народе????” е написал някога Левски в тефтерчето си. Днес всеки го цитира, не вниквайки, че той сам е народът, че въпросът е отправен именно към самия него. „Народе????” – укоряваме другите около себе си и не се и опитваме да отправим въпроса именно към себе си. Какво направих аз, какво направи ти, какво направи той, за да отхвърлим от себе си укора. Та нали аз, ти и той сме народът. За нас ли се пожертва, Василе????

За да обсъждаме незарастващите Ти рани и неумиращите тирани?

За тях ли се пожертва, Апостоле?

Да се кичат с портрета Ти, а да не разбират словото и делото. В името на народа да крадат от народа и да го мачкат с нахалното самочувствие на избрани от народа, нищо, че този народ не ги е и чувал преди.

Безспорен герой е Апостола на свободата, но днес се захласваме по супергерои.

За чиста и свята република мечтаел е Той, в която всички да са равни, независимо от етнос, религия, пол. Днес суперпатриоти и супергерои с АТВ-та и свински опашки се вживяват в ролята на рамбовци. Медиите им отделят огромно внимание, за Него се сещат само по повод. В училище децата учат за Левски, но интересите им са в технологиите и супергероите от игрите. Супергерои вилнеят по пътищата и убиват, и бягат, макар че правосъдие няма. Обаче друго си е да препускаш с бясна скорост като в американските екшъни.

Велик героизъм е гаврата с историческата памет – кражбата от паметниците, превръщането им в супергерои от комикси само защото на мода е да си против Русия, против миналото, особено ако си от тия, дето не градят настоящето.

За тях ли се жертва, Апостоле?

За тия, дето превръщат дискотеките и кръчмите в бойно поле на мизерни битки за нищото?

За тия, дето не знаят къде е Къкрина и къде е Околчица? Обаче си правят героични селфита по локомотивни и недостроени небостъргачи, защото ние сме изтрили паметта им.

За тия, дето, играли – недоиграли в детството си на войничета, сега се готвят за истински войници – просто игра на инфантилни старчета и „мъже”, сеещи смърт, готови да загробят цели държави в името на …

Случи ми се да живея в най-инфантилното и безнравствено време. Да живея с чувството, че съм предател. Писна ми от тъпите супергерои, от агресивната им натрапчивост.

Народът не че не разбира, ама търпи и обсъжда в кафетата. Нали дълги години му втълпяваха, че петвековното му търпение си е чист героизъм. И ме измъчва гневът на безсилието. Нужно е не само да си припомним героите – истинските, а сами да станем герои, макар и отначало стъпка по стъпка – по твоите стъпки, Апостоле!

Красимира Василева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s