Няма успешен бизнес без мисъл за бъдещето и грижа за хората

Ще следвам кредото на баща ми, че не технологиите, а силният екип е най-важният фактор за просперитет, казва Димитър Цоцорков

Водещи икономисти представиха наскоро социално-икономически анализи за община Панагюрище и въздействието, което най-голямото предприятие в региона – „Асарел-Медет“АД, има върху благосъстоянието на хората. От Института за пазарна икономика посочиха, че средната работна заплата за общината е над средната за Пазарджишка област и за страната като цяло. Тук минната индустрия се развива в хармония с оптичното и текстилно производство, биоземеделието, винопроизводството и туризма, като посещаемостта в местните музеи е пет пъти над средната за страната. Заради далновидните инвестиции в развитие на производството и значимите социални проекти на предприятието, озаглавих репортажа от Панагюрище, публикуван в брой 8757 на „Стандарт“ от 10 юли т. г., „Асарел-Медет“ – бялата лястовица на България“. А видяното на място стана повод да разговаряме за постигнатото досега и за бъдещите планове с Димитър Цоцорков – председател на Управителния съвет на „Асарел-Медет“, син на починалия през май 2017 г. дългогодишен изпълнителен директор и председател на Надзорния съвет на предприятието проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който беше почетен председател на Българска минно-геоложка камара и един от най-големите ни съвременни дарители и меценати. 
Димитър Цоцорков е член на Управителния съвет на „Асарел-Медет“АД от 2014 г., а през 2015 г. е избран за негов председател. 
Роден е през 1975 г. в Панагюрище, завършил е езикова гимназия в Пазарджик. Има две бакалавърски степени – по икономика и финанси и по компютърни науки, от  Американския университет „Ричмънд“ в Лондон. Магистър е по информационен мениджмънт и финанси от  Университета „Уестминстър“ в Лондон. Работил е като агент по продажби и маркетинг в „London Electricity“ и мениджър по експедиране в „Glencore UK Ltd.“, Лондон. В „Асарел-Медет“АД е от 2001 г. като експерт по продажби и хеджиране, след което става ръководител на отдел и директор „Корпоративно развитие“. Изпълнителен директор е на дъщерното дружество „Асарел Инвестмънт“ ЕАД. Семеен, с три деца.

– Г-н Цоцорков, какво е най-важното, което трябва да продължите в дейността на компанията „Асарел-Медет“ и в бизнеса изобщо, така че да има приемственост по пътя, който следваше баща Ви проф. д-р Лъчезар Цоцорков?
– Всички колеги – от мениджмънта до работниците – си даваме сметка, че ако през тези десетилетия работата се е вършела от ден за ден, ако не е имало перспектива и мисъл за бъдещето, ако всичко се е правело за краткосрочни печалби, без грижа за хората и природата, сега съдбата на „Асарел“, а и състоянието на Панагюрище, щеше да е съвсем различно, коренно различно… Хората знаят, че „Асарел“ не само е бил съхранен и не просто е оцелял, а е станал добър пример със своята модерна техника, екологичните си резултати, нулевия трудов травматизъм и особено със социалната си отговорност към развитието на общината и към района, в който работим. Както казваше баща ми, светла му памет, ние не забравяме откъде сме тръгнали и затова сме много сплотени като екип. И знаем, че няма успешен бизнес без мисъл за бъдещето и грижа за хората.
Така че най-важното и занапред ще остане визията за дългосрочно устойчиво развитие, основен стълб от която е социалната отговорност на компанията. Няма да правим и крачка назад от досегашната политика, защото тя е проверена и доказана във времето. Както и досега, всяка година ще разработваме и изпълняваме нашите седем фирмени програми с конкретни проекти за модернизация и снижаване на себестойността, развитие на минерално-суровинната база, енергийна ефективност, екология, безопасност на труда, човешки ресурси и корпоративно развитие. След 1999 година по тези фирмени програми са инвестирани над 1 милиард лева за системни подобрения във всички сфери на нашата дейност. Благодарение на това, сега сме по-ефективни и по-устойчиви при неминуемите периодични кризи с цените на металите на международните пазари. Но има нещо още по-важно – благодарение тези инвестиции, ние вече сме в състояние да преработваме ефективно руди с много по-ниски съдържания от първоначалния проект. А това реално удължава живота на мината и има фундаментално значение не само за работещите, но и за целия регион.

– Кой е най-важният завет, който Ви остави Вашият баща?
– Трудно ще откроя само едно-единствено нещо. От една страна, заради възпитанието в семейството и чисто човешките ни отношения, от друга страна – заради опита и годините, в които работихме заедно с него – още когато се върнах от чужбина като млад специалист, през израстването ми до началник-отдел, директор и председател на управителния съвет през последните години. Беше изключителен човек и наистина забележителен мениджър, чийто пример ще следвам цял живот и ще се моля да успявам да го следвам по най-добрия начин. Той не само съхрани и преобрази „Асарел“, но успя да промени родното ни Панагюрище. Дълбоко вярваше, че съвременният бизнес не може да бъде успешен, ако е лишен от социална чувствителност, ако не е открит и отговорен за обществените очаквания. Знаете за значимите инвестиции в залата трезор за Панагюрското съкровище, в развитието на хотел „Каменград“, в изграждането на спортната зала и модерната многопрофилна болница в Панагюрище, но има още много малки, но също толкова важни проекти, които не са толкова известни. Той много пъти казваше и много пъти доказа, че каузата на Панагюрище винаги е била кауза на „Асарел-Медет“. Винаги, когато е имало нужда, компанията се е отзовавала на помощ и реципрочно е получавала подкрепата на хората. Каквото и да правеше, той искаше нещата да се случват по възможно най-добрия начин и често казваше, че нищо не е дотолкова добро, че да не може да се подобри още повече. Беше пример със своята работоспособност, трудолюбие и почтеност, но и с начина, по който зареждаше хората с ентусиазъм да постигат целите си. Все пак, ако трябва да откроя едно нещо, това ще е неговото кредо, че не технологиите, а хората и силният екип са най-важният фактор за успеха. Така ще продължим и занапред.

– През миналата година в компанията бяха направени значителни инвестиции, какви са плановете Ви за тази и следващите години? Ще има ли промени в структурата и управлението на „Асарел-Медет“? 
– През годините е изграден един добър екип, който постига и е постигал много добри резултати, което не дава основание за промени. Когато една система работи добре, всички промени, които не целят нейното развитие и надграждане, са дълбоко погрешни. Така че продължаваме да следваме досегашната политика за устойчиво развитие, включително в инвестиционните темпове. Действително, изминалата 2016 година беше изключително успешна за компанията. Въведохме ново оборудване в рудника, нова циклично-поточна технологична линия за транспорт на руда и открихме модернизацията на флотационното отделение с финландско оборудване. Общо през 2016 г. по фирмените програми за устойчиво развитие сме инвестирали 122 млн. лв., а производственият план е изпълнен на 101,29%. Постигнахме заложените цели, въпреки по-ниските цени на медта на международните пазари с над 11% и въпреки плановото намаляване на добива и преработката на медна руда в съответствие с проекта ни за дългосрочно развитие на рудника. Много добър атестат е, че през 2016 г. отчитаме най-ниската нетна себестойност на платим тон метал изобщо за периода 2013 – 2016 г., а спрямо предходната година има повишаване с над 5% на производителността на едно лице при съпоставими условия. Затова и усилията ни ще продължат в тази посока – устойчиво икономическо развитие в баланс с грижата за опазването и възстановяването на природата и социалната отговорност.

– Как виждате бъдещето на модерната болница „Уни Хоспитал“, която бе открита миналата година?
– Предвиждаме устойчивост на създаденото публично-частно партньорство и съществена възвръщаемост, подобно на други крупни проекти, реализирани в здравеопазването в големите градове на страната. Това е най-значимата ни социална инвестиция, като за нас тя има дългосрочна добавена стойност. Предстои тепърва да се развива и да създава нови перспективи пред региона и здравеопазването като цяло. Знаете, че няма лесно начало и изминалата само една година, както е практиката с всички здравни заведения, е твърде кратък период за отчитане на резултати. Хората от Панагюрище заслужаваха такъв проект да бъде осъществен. Заслужаваха, вместо старата и почти фалирала болница, да имат модерна многопрофилна болница с техника от последно поколение. За Панагюрище и региона това щеше да остане само неосъществима мечта без „Асарел-Медет“. Благодарение на тази инвестиция, сега работещите в компанията, техните семейства и жителите на общината получават добро медицинско обслужване, а Панагюрище има шанса да привлича пациенти от страната и чужбина.

– Отказахте се от инвестицията в Трън заради референдум, за който не е ясно доколко бе законен. Трябва ли бизнесът да бъде защитен от подобен тип ултиматуми?
– Никъде по света инвестиции не се привличат или задържат с ултиматуми. За всички е ясно, че светлият бизнес се нуждае от сигурност, че иска да има предвидима среда и благоприятен климат. А за това не може да допринася едно отклоняване от законово установените процедури, по които се разглеждат инвестиционните проекти. Вместо изработване на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда, обществено обсъждане на експертните заключения и решение на компетентните органи, станахме свидетели на съвсем различен развой още на най-ранния етап на нашето предложение. Провокирана бе неимоверна ескалация на общественото напрежение, довела до внушаването на всякакви страхове у хората и до предизвестен резултат. А нашата позиция беше ясна още в самото начало. За нас проектът за възраждане на златодобива в мина „Злата“ не е на всяка цена и не е възможен без диалог с местните хора. За да говорим за наша потенциална инвестиция от над 100 млн. лв., преди всичко трябва да имаме сигурност, каквато в община Трън, за съжаление, не виждаме. Това може да е привлекателна среда за друг тип инвеститори с други намерения, но не и за компания с нашите традиции и очаквания за предсказуема бизнес среда.

– Какви са според Вас основните проблеми днес пред бизнеса у нас и конкретно пред добивната индустрия?
– Нужна е по-активна институционална подкрепа за реализиране на приетата национална стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия. От друга страна, браншът е потърпевш от наслоените обществени стереотипи, които така и не успява да развенчае, въпреки дългия път на модернизация, който е извървян. Тук институциите също трябва да имат по-активна роля, като своевременно оповестяват резултатите от своите проверки и стриктно изпълняват контролните си функции.

– Липсата на кадри се превърна в проблем номер 1 за родните индустриалци. Какъв е Вашият опит и препоръки? С какво може да помогне държавата?
– Без да губим време в изчакване на държавните програми, по наша инициатива и с наше участие в Панагюрище се реализира пилотен проект за дуално обучение, съвместно с Професионалната гимназия. Тук държавата все още има много да направи по отношение на учебните програми, обучението на наставниците, договорите на учениците и т.н. От четиринадесет години имаме и много активна стажантска програма за студенти, по която вече сме привлекли над 110 млади специалисти. На браншово ниво има разработена система за осигуряване на кадри както в партньорство със средните професионални училища, така и с университетите. Най-общо, сътрудничеството с бизнеса трябва да става все по-тясно при определянето на приоритетните специалности и учебните планове.

– Панагюрци са известни като големи родолюбци и патриоти. Къде е границата между патриотизъм и патриотарство?
– Според мен истинската обич към родния край не е възможна без памет, но и без човешка толерантност и взаимопомощ. Патриотизмът трябва да ни дава усещането за стабилни корени, но не и да ни капсулира за света, не и да се изражда в кресливо патриотарство или да ни разделя като общество. Патриотизмът за мен е в ежедневието, дори в това да си възпитаваш децата добре, всеки ден да си вършиш работата по най-добрия начин, да спазваш законите и правилата, да не търсиш „вратички“ по „втория начин“, да си активен и да помагаш, според силите и възможностите си, така че твоят квартал, твоят град, твоята страна да стават по-добро място за живот, с по-добре бъдеще за децата и бъдещите поколения.

Даниела Казанджиева

Източник: standartnews.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s