Напусна ни дядо Добри

Днес ни напусна дядо Добри или както също е известен – светецът от село Байлово. Преди няколко години екип на „Време“ се срещна с него. Тази среща ни вдъхнови да създадем едно кратко филмче, а също и страница във вестника.

По-рано днес от Кремиковския манастир съобщиха, че тялото му ще бъде изложено за поклонение в църквата в село Байлово още тази вечер. Храмът ще бъде отворен цяла нощ. Утре ще се отслужи упокойна литургия, поклонението ще продължи през целия ден. Погребението ще бъде на 15 февруари.

Къщичката в село Байлово, в която живееше дядо Добри

Ще си позволя да споделя с вас моите спомени за дядо Добри.

Спомням си първата си с среща с дядо Добри (Добре Добрев е истинското му име). Беше преди около 15 години. Пътувах с автобуса за София през Белица, нарамил със себе си папка с рисунки. Времето беше топло и автобусът спираше за почивка в едно от селата по пътя. От предишното село се бе качил и дядо Добри. Направи ми невероятно впечатление – като, че бе излязъл от някакъв филм. Беше облечен с вълнена абичка, потури, калпак. Бялата брада и коса завършваха портрета на един образ, който съзнанието ми отказваше да приеме като част от този свят. Спомням си още, че една жена пътуваща с малката си дъщеря в автобуса, си бяха купили сладолед, докато автобусът почиваше. Поднесоха фунийка и на белоснежния старец. След това автобусът приръмжа с дизеловия си двигател и продължи пътя си към столицата.
Години след това вече целенасочено бяхме решили да го посетим в къщичката му в село Байлово. Ей, така, първосигнално и без подготовка. Беше началото на януари, но нямаше сняг. Пристигнахме в Байлово, намерихме селската църквица, в чийто двор беше и къщичката, в която живееше дядо Добри. Лек скреж беше покрил клонките на дърветата и керемидите. През прозорчето се виждаше как бе надвесен над Евангелието, носът му почти опираше в листите. Повикахме го няколко пъти. Той открехна дървената вратичка и излезе. Каза ни няколко думи. По детски чист, необикновен в своята обикновеност. Той остави дълбок спомен в нас. Малко след това направихме едно кратко филмче с част от думите, които ни каза тогава.
След това още веднъж го виждах в катедралния храм „Александър Невски“ в София. „Отдаден на тихата си мисия“ – както каза за него Горан Благоев в едно от предаванията си. Скромният дядо всъщност е най-големият дарител на този храм, а и на много други в страната. Той събираше милостиня не за себе си, а за Божиите домове – изоставени църкви, запустели манастири …
Сигурен съм, че почти всеки, който се е докоснал или само е чул за дядо Добри не ще остане безразличен. Той бе гост в нашия свят, за да ни даде пример, за да ни научи как да бъдем Човеци.
Сигурен съм, че в най-новата история на България няма да има човек, за когото да скърбят толкова хора, колкото за дядо Добри. Няма и да има скоро …
Светъл път на душата ти дядо Добри и дано искрицата, която си запалил у всеки докоснал се до теб да продължава да гори …

Ето и краткото филмче, което направихме с Мария Перфанова за дядо Добри.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s