Споделено за Истанбулската конвенция

Темата – вече банална, неприятна, неприемлива. А всъщност, трябваше да бъде точно обратното. Защото става въпрос за проблем, който се разраства все повече, и към който обществото трябва да прояви разум, креативност, разбиране и особена чувствителност. Защото насилието вече ни дебне отвсякъде. Да! Щеше да е по-хубаво, ако беше Спасението (както гласи заглавието на едноименния филм). Оказва се, че един документ, който трябва да бъде ратифициран, и който пледира точно за защита от насилие, го упражнява. Несъзнателно и подсъзнателно. Убедих се в това, когато разговарях с хора, към които се обърнах с молба да изразят своето мнение за Истанбулската конвенция. Почувствах колко неприятно им става да споделят какво мислят. Човечеството вече е толкова изморено от всичко, което му се случва, че няма сили да отстоява позициите си. То е объркано от ненужното, с което политическите игри го заливат. Колко са другите въпроси в обществото ни, които трябва да бъдат решени?
Ден преди излизането на броя, светила в нашата медицина излязоха с открито писмо до премиера, председателя на парламента и президента. Те изтъкват още в началото основен проблем за България. Цитирам:
„По данни на Световната здравна организация българите сме на първите места в света по смъртност от мозъчни инсулти, миокардни инфаркти и рак. По данни на Националния статистически институт от тези и други болести през 2016 г. са починали 107 580 българи – един голям български град. През същата година обаче са родени значително по-малко деца – 64 984. Като разделим 107 580 на 365, се получава 294 – толкова много хора умират всеки ден в България! А се раждат само 178 деца дневно. Това е най-тревожното национално явление, което депутати, правителство и президент трябва спешно и дългосрочно да решават, за да преодолеем демографския срив”.
Колко още са важните неща, които трябва да осъзнаем и ратифицираме преди този документ? Като например, че: за да бъде силна една държава, обществото трябва да бъде единно, а не разделено на джендъри, гейове и проститутки, че когато не се отстояват утвърдени ценности, всичко отива по дяволите, и в личен, и в обществен план.
Предлагаме Ви споделените размисли относно скандалната Истанбулска конвенция на панагюрците, които се съгласиха да споделят с нас своите виждания: Дарина Дечева – психолог и поетеса, коментар във Фейсбук на Томи Наплатанов – ръководител отдел „Комуникации” на „Асарел – Медет” АД, Иван Станчев – поет. Други не се наеха…

Мария Перфанова

————————————————

Дарина Дечева – психолог и поетеса

Нека да заявя нещо още в началото – Истанбулската конвенция е документ, в който има и витиевати фрази, безспорно. Но мисля, че меко казано е брутално да се употребява една толкова деликатна и болезнена тема като насилието на всякакви нива и за всичко. Да, определено смятам, че темата беше употребена. Цялата тази енергия около ратифицирането ѝ можеше да бъде вкарана в изработването на закони, които да защитават жертвите, защото със сегашните това не се постига. Спасение за тях сега реално няма. И те не знаят какво да направят. А е повече от наложително да има закони – толкова и така работещи, че да се криминализира насилието във всичките му форми. И замисълът на конвенцията е точно в това. Защото на всички ни е ясно, че насилниците не просто се множат – те се роят. И са продукт не само на средата, а най-вече на съзнанието. Кой говори за насилието като основната тема на конвенцията? И колко са хората, които са запознати с текста ѝ и с обяснителните записки за България? Само по себе си насилието не беше темата и на горещия дебат около нея. И смятам, че скоро няма да има шанса да стане толкова важна първостепенна лична причина на всекиго, че да се случи колективното му изкореняване.
Насилието съпътства човека откакто свят светува, факт, но винаги ще си остава примитивната форма на подбор и оцеляване, не и най-добрата. Стремежът към по-добрата версия е функция на съзнанието. Наличието на съзнание пък предполага и съвест, която не е присъща на скота. На личната съвест лежи почитането на ближния. Да не рушим. Да знаем кое е добро, кое е лошо. Че има мъже и жени и когато те се обичат – се раждат деца. Че Бог е във всекиго. И е любов. Но няма да сме зли, докато имаме съвест – въпреки всичкото зло отвън. Обаче колко от това беше тема на дебатите около конвенцията? Те бяха свързани с ужаса от въвеждането на понятия като „трети пол“ и „нестериотипна роля на пола“, с измесването на ценности, със защитата на такива, с политическия натиск отвън. И се разделихме. А който (което) разделя – знае се, владее. Дали конвенцията ни обедини и всички дружно показахме, че не искаме да ни подменят ценностната система? Дали се обръща внимание на ценности като равноправие, недискриминиране? Дали това се случва наистина? Защото в конвенцията се говори и за тях. От години традиционните български ценности избледняват все повече и повече. И никой не ни вменява нови, нека не се заблуждаваме – ние сами спряхме да си почитаме старите. Традиционните ценности като любовта към четмото и писмото, като почитането на трапезата и уважението към възрастните. Защитаваме се дружно и презглава от злото, вкарано в един документ като „третия пол“, докато пишем ИстаМбулска конвенция, докато въртим кръшно снага не под звуците на гайдата, а на зурна, докато вместо да разговаряме простичко на вечеря с децата си, проявяваме компенсаторното си родителство под формата на най-новия модел айфон, докато ги превръщаме в учениците-аутсайдери на Европа, оставяйки славата на най-интелигентните, в миналото. И защото се страхуваме повече от това, че ни чуват, отколкото – че ни гледат.
Да, граници са нужни, категорично го заявявам. Само чрез тях човек може да се диференцира. И само през различието се обогатяваме, научаваме, растем. А природата е определила най-важните граници – мъж и жена, добро и зло, черно и бяло. Но Бог освен знанието за всичко това, ни е дал и свободна воля. Свободната воля да избираме какви да бъдем. И оттам – накъде вървим.
Две думи имам само за финал – демагогия и съвест. Едното акцентира върху общността. Другото обаче е личното дело на всеки от нас в този живот. Прочетох какви ли не мнения. Някои от тях откровено потресаващи – със своята посредственост, неграмотност, пълно непознаване на материята, явен нихилизъм и липса на хуманност. И властта се оплете съвсем – в желанието си да е комформна, излезе от дебата и зави в посока евентуален референдум по темата да се ратифицира ли конвенцията, или не. Абсурдност на всички нива…
А нещата са прости и кристално ясни – в днешно време много българи пребиват. Децата си, жените си, майките си. Другия. Докато се тресяхме от страсти покрай конвенцията, две жени бяха пребити от мъжете си. Не бити – пребити. И умряха. Две деца пребиха човек. Не биха – пребиха. И убиха.
В България. В 21 век.
И няма закон, който да спре всичко това. И няма власт, която да накара насилниците да свалят ръката си.
Няма я и съвестта.
Но пък ни остава покорството – базова българска ценност.
И съвсем, съвсем различна от смирението.
Та затова – Бог да ни е на помощ.
Други няма.
Факт.


Томи Наплатанов – ръководител отдел „Комуникации” на „Асарел – Медет” АД

Скоро с бивши колеги – журналисти се сетихме за една случка отпреди десетина година. Една гей организация от София искаше да прави някакъв парад в Пазарджик, не знам защо. Ей така, заради парада. Общината не разреши. Да ама идеята за парад настърви скинари от Пловдив. И с разрешение, без разрешение – шоуто станааа. Гейовете от София дойдоха, скинарите от Пловдив също…Жандармерия, полиция, някое хвърлено камъче, писъци, врява. Хляяяб за журналистите – на корем. И в понеделник, на прескноференция, кметът на Пазарджик Тодор Попов направи знаменито обобщение: „Каква стана тя. Скинарите от Пловдив се сблъскаха с гейовете от София, а вестниците пишат – в Пазарджик си бият педерастите.“
Та така е и с Истанбулската конвенция – едните манифестират „за“, другите се пънат – „против“, а цялостното послание е – в България си бият жените. Което нито е вярно, нито е приятно за слушане.
А искането за референдум с въпрос „Против ли сте НС да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция“ е жалко и смехотворно. Същото беше и със строежа на АЕЦ, все едно в България има едни четири-пет милиона ядрени инженери, дето спят с енергетиката под възглавницата. След като стотина мъдри глави от БАН не дадоха отговора, а дадоха десет варианта с по още десет подточки. Та аз тогава не гласувах, защото Господ не ми е сипал от инженерната мисъл, за голямо мое нещастие, вероятно.
Та и с Истанбулската конвенция е така. Колко от тези четири-пет милиона са я прочели, или ще я прочетат. А колко ще я разберат, след като стотици юристи я тълкуваха и недотълкуваха, а поне сто преводачи превеждаха пустия „джендър“ и не го преведоха. Средностатистическия Бай Пешо със сигурност разбира тоя джендър или като джинджифил, или като блендер, ама не и като социална роля, в която се раждаш един, чувстваш се друг, пишеш се трети, а хората те възприемат като четвърти… А Истанбул си го свързваме основно с робството и с локума. И аз не съм я чел пустата конвенция и няма да я прочета. Просто не ми е важна и ме мързи.
Та за джендъра – Господ е сътворил хармонията и Човек е много малък и немощен да я изменя като пише конвенции и брои полове. Та това не е нашата, тема, мисля, та камо ли наш, български референдум. Важното е да разбираме човека да нас – роднина, комшия, колега и да не му пречим да мисли, да чувства, да мечтае, да твори. Това не е конвенция. Това е просто човещина.


Евгения Загорска – психолог и правоспособен психотерапевт

Първо, искам да уточня, че прочетох конвенцията.  Защото покрай врявата около нея, много актуално взе да звучи онзи виц за писателя чукча дето като го питали какво е чел, той рекъл „Чукча не читател, чукча-писател“.

В съвременното общество очевидно не, но поне в моята наука, отдавна се знае разликата между физически пол (sex) и социален пол (gender). Двете понятия се използват широко и са част от социалните науки, независимо от одобрението или не на аудиторията. Ако първото означава биологическата разликата между мъже и жени, дело на природата, то второто включва разделянето между мъжко и женско като социално конструиране на различията между половете, дело на закони, традиции, религия и ритуали, морал, изкуство, литература. Това НЕ Е индивидуална идентификация или личностни характеристики. Социалният пол е приетият в социокултурното поле модел на поведение на различните полове, на който се основава и формира реалното поведение на хората. В съответствие с този модел се социализират децата. На основата на този модел или идеал се формират социалните очаквания и стереотипи, които следват хората през живота си и малко или повече ги заставят да се съобразяват с тях.

В конвенцията НЯМА и не се споменава за трети пол, операции за смяна на пола, сватби между еднополови и прочие глупости, родени в главите на нечелите и неразбралите.  Най-срамното е , че социолози и интелектуалци се подведоха по политиците, които използват Истанбулската конвенция, за да печелят евтино влияние, като експлоатират невежеството и предразсъдъците на хората. И дали разчитат само на чуждите невежество и предразсъдъци или чисто и просто демонстрират собствените си?! …

Ако вашите читатели искат на достъпен език да се информират за джендъра и пола, могат да потърсят и  прочетат поясненията от Проф. Иван Евтимов, социолог, във връзка с този казус…

Апропо, необходимостта децата да преодоляват различията и стереотипите отдавна е залегнала в Закона за защита от дискриминация:
Чл. 35. (1) Лицата, осъществяващи обучение и възпитание, както и съставителите на учебници и учебни помагала са длъжни да предоставят информация и да прилагат методи на обучение и възпитание по начин, насочен към преодоляване на стереотипи за ролята на жената и мъжа във всички сфери на обществения и семейния живот. (2) Детските градини, училищата и висшите училища включват в своите образователни програми и планове обучение по проблемите на равенството на жените и мъжете. (3) Алинея 1 се прилага и за преодоляване на отрицателните стереотипи към лицата, принадлежащи към расови, етнически и религиозни групи, както и по отношение на лицата с увреждания.

А че ние отчаяно се нуждаем от политики, законови мерки и работещи механизми за противодействие на насилието, е съвсем ясно.  Психотерапевтите се сблъскваме с това ежедневно, не само в новинарските емисии. Опитваме се да намаляваме и обясняваме болката, безсилието и отчаянието с жертвите, да кърпим детски съдби и души …


Иван Станчев – поет: Добротата е еманация на всичко!

Какви са твоите виждания за Истанбулската конвенция?
– … не съм я чел, но от Агенция „Фустанела” чух, че я наричат друго яче и Истанбул има вече ново име – „Третиопол”…

Мислиш ли, че трябва да бъде ратифицирана?
– Като знаем, че в Народното събрание са основата на пирамидални търговски дружества – всяко съдържание на закон е в тяхна полза, а не на народа.

Смяташ ли, че може да се въведе понятие като „трети пол“, или че има такъв?
– То понятието вече е въведено във или от Европейския съюз – една континентална съюзна институция – основана на материалните ценности, а не на духовните, затова ЗАПАДната цивилизация е ЗАПАДаща – Слънцето на запад залязва…
… А Бог е сътворил човека по свой образ и подобие!.. И за да има другар в живота – от реброто на мъжа е създал жената, т.е. Божие! клониране, за да се осъществява поетапно еволюционното развитие на човека (клонирането и модификацията от материално-социалния човек е в ущърб на Божията промисъл за развитието ни). Всеки човешки индивид от създаването на човека в шестия ден от Сътворението на света – от кал (земните химио-физични компоненти) и оживяването му и бъднина с вДъх Божий има:
* Чрез много земни прераждания душата трябва да научава уроци, за да се развива, расте.
* Душата на човека се преражда в ред седем мъжки и ред седем женски живота в плът на Земята.
* При смяна на пола, тук на Земята, което го изисква еволюционното развитие на душата ни, ще видим човешкия индивид като: жена мъжкарана или мъжеНствени прояви у даден човек.
* Душата е безсмъртна, защото е Божие дело и промисъл! И Небето праща сред обърканите общества человечески, духовно практически учители: Ной, Сабази, Орфей, Заратустра, Кришна, Буда, Исус Христос, богомилите, Дънов и пророци – все понятни със съвременния български език, защото е древен!!!
* И ги имаме, и ги живеем от хилядолетия във фолклора, т.е. в народните обреди, живот и творчество. За да се проявят в историческия момент духовно еволюирали личности, та да вършат работата, кармичната си мисия сред хората.
…Ще видим матриархата; амазонките предводители; остров Лесбос и Сафо, където спира главата на Орфей (един португалец пък се замисли, че столицата му Лисабон, Lisboa, идва от Лесбос – беше ерген); хайдутите Румяна войвода, Петра войвода и др., че вакханките, асдисали разчленяват тялото на Орфей, защото духовната мъжка задача е пречела на сексуалните им женски щения. И после мъжете набили жените. И като подсъзнателен архетип и днес българите налагат жените си.
Древните религиозни общества са били затворени мъжки групи. Пръв Христос отваря и жената свободно присъства сред тях.
…В Древна Елада най-уважаваната любов е била приятелството между мъже, после между мъж и жена, накрая между жени. Ами вижте културата на древна Япония… В античните общества в култ е издиган „фалосът”, а в науките е символ на власт.
Като види българинът усмихната жена и чиста къща, ще рече: „Действал е въртокъщникът!”
…При древната българска армия не се е проявявал хомосексуализъм, защото семействата са вървели с войската.
Че отколе в духовни общества не са допускани жени – било е стриктно мъжка работа. От хилядолетия в знакови духовни обреди и мъжките, и женските персонажи се изпълняват от мъже; и в древните Пеласгийски предтракийски и тракийски мистерии – откъдето идва и Античният театър, и в зародиша на Възраждането ни поетапно, е Предвъзраждане за света. А пък сърбите са наричали театъра „позорище”…
Ами, уморих се да казвам и пиша… Айде, налей, Марийо! Ти на мен от Гушмаковата ракия. Аз на теб от на Шери белото вино! И безлюбвните ще ни завидят – де приятели, де врагове – ама те са една намяра и животът ни среща – Съдба!
Човекът е висше земно същество и с мисълта си влияе на всичко вокруг себе си: имаш ли егоистични помисли, правиш ли лошо – ти имаш нужда от енергия и крадеш от околните, за да задоволиш комплексите си. Насилието, алчността, хомосексуализмът имат връзка с това. Колко същности можеш да разбереш за другите, колко същности те разбират за теб? Можеш ли да разбереш защо в обкръжението ти жена иска де е лидер и да манипулира мъже с комплекси? Защото има сексуална нужда и неудовлетвореност…А защо курварлъка при мъже и жени е сексуална неудовлетвореност? Защото курварлъка подсъзнателно търси хомосексуалните си потреби, за да балансират в духа му, в душа и тяло сексуалната, половата първа и втора чакра. А тя влияе на всичките чакри у човека и социалните му прояви. И се сещам за ергенския данък от преди 30 години. Една жена казваше: „А защо и държавата всеки месец ме тормози, като ми напомня, че съдбата ми е различна от на другите?”

Какво мислиш за хората с различна социална и полова ориентация?
– Социална ориентация – всякаква… Полова – то е ясно! Направено от БОГ: мъж и жена! Другото е вариации на тема. Думата „семейство” идава от „семе”: мъж – жена – деца!
Вариантът еднополово семейство, е глупост! Па и дете да се осиновява – сокак, сакатлък, навличане на лоша карма, както и да го погледнеш. А има и домашни любимци за отглеждане и компания.

Мислиш ли, че в училище трябва да бъдат изучавани различните разбирания за половото съзнание, както и индивидите, които се самоопределят като различни от мъжкия и женски пол?
– Ами няма различни. Има два пола – мъжки и женски. Това е истината! А що се отнася до изучаването в училище, предметите биология, психология, общество и право, са за това.

Според теб защо е измислен този документ?
– Парите, материалното, като цел и абсолютизиране довеждат до блокиране на адекватното развитие на цели общества, на човека. Високомерието, глупостта, също блокират и се явяват болести. След 12-тина години, когато тръгне и свърши световната война (дано човечеството си е извадило поуки), ще започне духовното осъзнаване и еволюционното развитие у човека и ще то търси балансиране на мъжкото и женското при всеки.
Установено е, че думите „любов” и „благодарност” са най-силно енергийни – изчистващи и зареждащи. Така че – да благодарим на Бог, ближен и враг, и да се обичаме! А добротата е еманация на всичко!

——————————————

Не мога да коментирам нещо, което не съм чела. Но според мене, Истанбулската конвенция сама по себе си е още един лист хартия, който няма автоматично да допринесе за намаляване на насилието над жени и деца. Единственият начин да го предотвратим е да си имаме наши, български закони, които да се спазват и да са съгласувани с полицията и съда. И най-вече е необходимо да възпитаваме децата си в морал и традиции. Видяхме колко насилие само за няколко дни е извършено от деца.

Соня Димитрова – учител


Не зная какво е джендер, но каквото и да е, трябва ли да бъде насилвано. Аз съм не само против насилието над жени и деца, но и над родители, над животни и над природата. Проблемът е, че дори да бъде подписана, Истанбулската конвенция ще се спазва у нас толкова, колкото се спазват и Хартата за правата на детето и тази за правата на човека. Трябва да си върнем нравствените ценности, които като нация сме загубили и властниците знаят защо.

Нора Барова – пенсионер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.