170 години от рождението на Константин Кесяков

Командирът на Първа българска опълченска дружина по време на Освободителната руско-турска война

В Освободителната война вземат участие и много българи най- вече чрез включването си в редиците на Българското опълчение, създадено през април 1877 година, на Рыкшановския хълм, бившо Скаковско поле, край град Кишинев.
Малко българи знаят, че командир на Първа опълченска дружина е бил Константин Кесяков.

Той е роден в Пловдив през 1838 година. Произхожда от влиятелния копривщенски род на Кесяковци. Учи в пловдивското класно училище, където за кратко време е съученик на Любен Каравелов. Стремежът към по-високо образование отвежда двамата приятели в Москва. Тук Константин постъпва най- напред във физико-математическия факултет на Московския университет,след което се прехвърля в Константиновското военно училище. Завършва го с отличие и звание поручик от Лейбгврдейския Преображенски полк. Бързо напредва във военната йерархия. Благодарение на военните си способности и отлични познания по военно дело за няколко години той достига до чин подполковник, какъвто го заварва обявяването на Руско-турската война.

Още преди това събитие като офицер в руската армия Кесяков следи с жив интерес събитията в България.Запазени документи свидетелствуват, че той е бил член на „Българската дружина“, превърнала се през 1864 година в „Южнославянска община“.

Голям е приносът му по организиране на българския батальон по време на Сръбско-турската война от 1876 година. Но той разкрива истинските си възможности на висококвалифициран офицер при сформиране и ръководене на Опълчението. Не случайно е определен за командир на Първа опълченска дружина. С нея подполковник Кесяков участва в епичните боеве при Шипка през лятото на 1877 година. В рапортите на руското командуване четем: „Не по- малък героизъм прояви Първа дружина на подполковник Кесяков, водещ неравен бой на левия фланг. Веригата на дружината смело се придвижи напред и под звуците на любимата българска песен : „Напред,наред, на бой да вървим!“ тръгна към стегнатия строй на противника! На 50 крачки подполковник Кесяков извика: „Ура!“ и нападащите дружно подхващайки възгласа на началника си, се хвърлиха срещу турците, без да обръщат внимание на насрещните залпове. Неприятелят не издържа удара и се върна назад”.

По думите на генерал Лихтемберг българските опълченци от Първа дружина се бият като лъвове, защитавайки всяка педя родна земя.

За проявена храброст в боя при Стара Загора Кесяков е произведен в чин полковник. А за активното си участие в героичната Шипченска епопея той получава „златно оръжие“ с надпис „ За храброст“.

След войната полковник Кесяков се установява в Пловдив. Ползващ се с авторитет на способен офицер, през периода на Временното руско управление в България, той оказва съдействие за организиране на Българската земска войска в Южна България, за чиито пръв началник е назначен през 1878 година. За противодействие срещу решението на несправедливия Берлински конгрес от лятото на 1878 година той подкрепя идеята на руското командване за създаване на гимнастическо- стрелкови дружества и селски караули в

Източна Румелия, които да дадат необходимата военна подготовка на мъжкото население в областта.

Така се стичат обстоятелствата в живота на Кесяков, че след 1886 година той живее далече от родината си и служи като генерал в руската армия до края на живота си . През 1900 година идва в България. От вълнение сърцето му не издържа и той умира внезапно на 3-ти март в София.

Лушка Караянева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.