Eмили Странгфорд – благодетелка на българите

След жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година страданията на българите събуждат съвестта на Европа, в резултат на което възниква широко и масово движение в тяхна защита. Сред мнозината видни английски общественици и дейци, издигнали високо глас в наша защита, особено място заема аристократката и хуманистка лейди Емили Ан Странгфорд, която лично оказва бърза, навременна, реална и щедра, морална и материална помощ на бедстващото българско население във въстаническите области и то само няколко месеца след кървавото потушаване на въстанието. Тя е английска писателка и общественичка, дъщеря на известен адмирал, която проявява интерес към живота на страдащите българи, които описва в книгата си „Пътуване на Изток“. Родена е през 1826 година. Не случайно става голям приятел на българския народ. Тя е съпруга на не по-малко заслужилия за нашия народ англичанин – виконт Пърси Елин Фредерик лорд Странгфорд – дипломат и учен, секретар по източните въпроси при английското посолство в Цариград. Роден е в Санкт Петербург, където баща му бил посланик на Англия. В процеса на своята научна и служебна дейност, обиква българите и става техен защитник, като вярва в бъдещето им свободно развитие. Това свое отношение той предава и на съпругата си. В завещанието й към нея рано починалия съпруг я задължава да направи всичко, което й е възможно в подкрепа на българите.

И когато Емили Странгфорд научава за избухналото в България въстание и се запознава с ужасите и жестокостите, на които са подложени българите, тя се включва с неимоверна енергия в разрастващото се движение в родината й за подкрепа на българската кауза в помощ на страдащите.

В памет към съпруга си и личните й симпатии към българите тя дейно се включва в голямата английска акция през 1876 година. Основаният от нея фонд дарява 29 хиляди лири стерлинги. С част от тези средства и с много свои лични спестявания тя купува голямо количество дрехи и медикаменти и придружена от 4-ма лекари и 8 медицински сестри, пристига в България през есента на 1876 година. Оттук Емили Странгфорд тръгва по неспокойните и пълни с опастности пътища, с хиляди неудобства, болести и епидемии. Веднага построила 6 болници, една мелница за брашно, 5 бичкиджийници за дървен материал за строеж на къщи, раздала 110 розоварни казана в селища от Розовата долина, за да се възстанови поминъкът на разореното население. С помощта на българското население в Пазарджишко били възстановени домовете на 5 хиляди българи. Дарила нарочно поръчаните за целта и ушити 10 хиляди чифта потури, 8 хиляди горни дрехи – аби, 12 хиляди сукмана, 5 хиляди ямурлуци, 1000 завивки и много други неща от първа необходимост.

По време на своите обиколки из разорените и съсипани селища лейди Странгфорд била изненадана от съществуващата голяма грамотност сред населението. Посетила Копривщица, където открила трапезария за изстрадалите стари и бедни жители на града. Най-дълго престоявала в селищата, в които открила болници. Това били: Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, село Петрич и Карлово.
При раздялата си с България Емили Странгфорд осиновила 6 български момичета, които завела в Англия и ги издържала, докато завършат образованието си, след което да станат учителки в родината си. Също така пожелала сградите на построените от нея болници да бъдат използвани за училища.

Прочулата се по българските земи благодетелка оставила незабравими спомени.

На някои места в България днес се срещат скромни знаци на признателност, показани по различен начин. В Батак има паметник и болница с нейното име, в София и Пловдив има улици на нейно име, в Панагюрище в приземния етаж на Дудековата къща, намираща се в двора на историческия музей, има нейн барелеф, в Копривщица – паметна плоча, на зданието, в което се е помещавала откритата от нея трапезерия. На гарата в Хисар също е поставен барелеф с образа на Емили Странгфорд, под който се чете стихотворение на народния поет Иван Вазов, поднесено й в знак на голяма благодарност, като адрес в стихотворна форма през 1887 година:

Лушка Караянева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s