Инж. Иван Андреев, изп. дир. на БМГК: Рядко ще срещнеш такъв човек в днешно време

На 4 юни беше открита паметна плоча на проф. д-р Лъчезар Цоцорков на Мемориалната стена на Историческия музей в гр. Панагюрище. Това е събитие, за което не се говори в медиите, но е от изключителна значимост за неговото семейство, всички панагюрци, хората свързани с добивния бранш в България и всички, които са се докосвали някога до човека, лидера и визионера Лъчезар Цоцорков.

Още докато пътувах към събитието, виждайки че часът напредва и пак съм на границата да закъснея за началото, пред мен се мярна образът му как ми казва „Иване, пак закъсняваш!“ – простичко, човешко, олицетворявайки неговото верую, че трябва да „тръгнем първи, за да стигнем навреме…“. Покрай него се научих, че да тръгнеш първи се иска много кураж, смелост и постоянство, но най-важно е да си въоръжен с Идеята, и непоклатима вяра, че тя е постижима и ще промени света към по-добро. Но друго исках да кажа…

На тази мемориална стена са увековечени учени, воеводи, хора на словото. Георги Бенковски, Панайот Волов, проф. Марин Дринов, Райна Княгиня, Захари Стоянов са само част от имената „писали“ историята на България, кой с револвер, кой с перо… И макар, че той живее чрез делата си и в сърцата на много от нас, между тези Великани господин Цоцорков си е на мястото – възрожденец и революционер в неговите битки за минерално-суровинната индустрия и България.

Първата създадена браншова камара, първия подписан отраслов колективен трудов договор, макар в началото на деветдесетте години на миналия век браншът да е на дъното, а много от минните компании са пред фалит, с целеустремеността си, с няколко непопулярни за времето си решения, той повежда бранша и успява не само да го обедини, но и да запази цвета на минно-геоложкото дело в България. Доста смелост се иска на 45 години, при нови социално-икономически условия и динамична политическа среда да се изправиш пред работодателя си – Държавата и да заявиш: Аз водя всички тези хора и Ние искаме промяна! Но успява.

Познавам го от работата ми в Българската минно-геоложка камара. Постигнахме много, защото той гледаше много напред. Разговаряше с всеки, на търсещите даваше съвет, оказваше помощ. Не разпореждаше, а убеждаваше. Беше прям, ненавиждаше лъжата. Настояваше за обединение на всички усилия за постигане на общите цели. Имаше четири основни каузи: „Асарел“, Панагюрище, Българска минно-геоложка камара и България. Четири знамена заби на Южния полюс, четири знамена заби на Северния полюс. За миг не се отказа от тях.

Негова е идеята за разработване на Стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия. В света съществуват два такива – Канадският и Българският и смея да твърдя, че нашият е по-добър. Пет години преди да се разработи  модел и закон за дуално образование в държавата, нашата камара разработи Модел за обучение на средни професионални кадри чрез работа, което залегна впоследствие и в Закона. Под негово ръководство създадохме Браншова информационна система, за която водещ австралийски консултант ни завидя и оцени като най-добрата в света. Европейските колеги пък „откраднаха“ от нас идеята за фотоизложба, която да покаже, че голяма част от предметите, които ни заобикалят са обработени полезни изкопаеми, добити от земните недра. Денят на миньора се превръщаше в Празник на миньора, а Форумът за устойчиво развитие на минната индустрия в югоизточна Европа се превърна в общоевропейски. И това са само част от предизвикателствата, които покорихме заедно, но с неговите насоки. Резултати, които изведоха Българската минерално-суровинна индустрия на водещо място в Европа. Не по натурални показатели, а по идеи, по визия.

Сега, вече като част от голямото асарелско семейство, осъзнавам какво е постигнато и тук – с най-ниското съдържание в света, в изключително лоши минно-геоложки условия е създаден екип, който е превърнал компанията в просперираща, високотехнологична, с приоритет безопасността на хората и тяхното развитие. Компания, която може да се сравнява само с най-големите мини в света. Далновидност, отдаденост и огромно сърце са нужни да бъде постигнато това.

И пак се сещам за човечността, с която печелеше всички. Рядко ще срещнеш такъв човек в днешно време.

Поклон!!!

 

инж. Иван Андреев
Изпълнителен директор и член на УС на Българска минно-геоложка камара (2010-2017)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.