Светското училище в Панагюрище до Освобождението

В края на 18-ти и началото на 19-ти век във връзка с реформите в турската армия се създават предпоставки за бурен икономически възход на Панагюрище. Оживената стопанска дейност изисквала грамотни хора. Това наложило бързото развитие на просветното дело в града. Елементарната грамотност, която по това време давали четирите килийни училища, не ги задоволявали.

Първото светско училище в Панагюрище е построено и открито през 1839 г. по план на Неофит Рилски. Под негово ръководство в него била въведена и взаимоучителната метода на обучение. В училището се учели само момчета.

Първи учители в мъжкото училище били Генадий Рилец, родом от Разлог и Кесарий Васильов – от Пазарджик.

Последният пръв въвел писането на „песочници“ и на черна дъска. Въвел числителницата, т.е. умножението и делението, с което станал известен. Той развил панагюрското училище в напълно светско учебно заведение. В него се преподавали география, аритметика, славяно-българска граматика, хигиена, нравоучение, молитвено и църковно пеене. Курсът на обучение бил двугодишен. Прочуло се с добрия си учител и ред, панагюрското училище станало привлекателен център и за ученици от други селища. Пособията, с които учениците са усвоявали тогавашната наука, са били: дивит, калем, плоча и паче перо. Училището си имало и печат. Той представлявал една сграда, над която пеел петел – символ на духовното пробуждане на народа ни, зад него – младо дръвче – символ на мъдростта. Под сградата е отбелязана годината – 1838. Около всичко това, в окръжност пише: Панагюрище – училищен печат.

Учителят имал свои помощници. Някои от тях се грижели за реда и чистотата в училището. Новите ученици, които стояли на първия ред, пишели с пръст върху пясъчниците. Седящите на втория ред получавали плоча и калем, а тези, които добре пишели на плочата, получавали книга и молив, а по- късно и мастило. Провинилите се ученици били наказвани, а старателните – награждавани.

През 1841 год. по невнимание избухнал пожар и училището изгоряло. Още през същата година върху старите основи панагюрци изградили новото училище.

Началото на класното училище в Панагюрище сложил Сава Радулов през 1841 год.

Сава Радулов

Взаимоучителната метода не го задоволявала. В една от училищните стаи открил класно училище. Липсата на учебници обаче затруднявала учебния процес. Ето защо още в началото на учителската си дейност у него се породила идеята да създаде български учебни пособия. Започнал с превода на гръцки учебници, а след това издал няколко свои учебници. Сава Радулов бил обичан от учениците и съгражданите си. Още в началото на педагогическата си дейност изхвърлил пръчката и премахнал физическите наказания в училище. Имал е забележителна езикова подготовка. Владеел е пет езика. Превел е повече от 30 книги. По броя на издадените учебници в епохата на Възраждането стои на второ място след своя ученик Христо Г. Данов.
Друг забележителен панагюрец, дал своя принос за духовното събуждане на българите в борбата за освобождението ни, е Поликарп Чуклев, съратник на Левски, съсечен от турците по време на Априлското въстание.
Жадни за знания и просвета били и момичетата. През 1843 год. е открито женското училище в Панагюрище. То е второто женско училище в България след Плевенското. Първи учителки в него са били Милка Узунова, Стойка Дудекова, Добра Томова, Пелагия Панчева. В него обучението се водело по програма, заимствена от мъжкото училище.

Първата учителка с педагогическо образование в Панагюрище е била Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня.

Високо образован възрожденски учител бил Атанасий Чолаков, родом от Дупница, руски възпитаник. Бил е учител на Марин Дринов и на Нешо Бончев. Занимавал се е с книжовна дейност. По-късно като учител в Хасково повежда открита борба срещу гърцизма. Едва 33 годишен става жертва на гръцкото духовенство, по чиято поръчка е убит от засада.

След напускането на Атанасий Чолаков, главен учител в панагюрското класно училище станал Йордан Ненов. Той обръщал сериозно внимание върху изучаването на българския език. Щастлив учител бил Йордан Ненов. Негови ученици били: Константин Величков, Иван Вазов, Марин Дринов и Нешо Бончев. След четиригодишно учителствуване той напуска Панагюрище и за свои заместници оставя способните и неразделни приятели Марин Дринов и Нешо Бончев.
След заминаването на Дринов и Бончев за обучение в Русия със средства на панагюрската община, в панагюрското класно училище учителствувал Захарий Круша от Самоков. След него учител бил Василий Динчев Чолаков – виден български етнограф и основател на музейното дело в Панагюрище. По това време в панагюрското класно училище се изучавали следните предмети:

  1. Света история на Нови и Вехти завет Н. Бозвели
  2. Славянска граматика от Мразович
  3. Аритметика – записки от Сава Радулов
  4. География –записки от Сава Радулов
  5. Стара всеобща история от Сава Радулов

През 1870-71 год. учениците в училището били 420, от които120 момичета.

През 1872-73 год. под ръководството на главния учител Найден Попстоянов и Искрьо Мачев е открит първи гимназиален клас. От тази година води началото си панагюрската гимназия. Посъщото време в Панагюрище са учителствували Георги Нейчев от Панагюрище, Константин Десимиров от Копривщица и Георги Фръгов от Карлово. През учебната 1873-74 год .учител в панагюрското училище е бил братът на Христо Ботев – Стефан Ботев. През 1865 година е построена нова училищна сграда – Гергьовското училище

Главен учител в навечерието на Априлското въстание е Павел Бобеков –

ученик на Найден Попстоянов. След разгрома на въстанието Бобеков редактира в Букурещ през 1877 год. ежедневника „Секидневний новинар“.

Павел Бобеков

Панагюрските учители разгръщат активна просветна дейност сред населението на Панагюрище. По тяхна инициатива се открива първата училищна библиотека през 1860 год., а откритото през 1865 год. читалище „Виделина“ става истинско огнище на просвета и култура за млади и стари. Учителите са най-активните участници в подготовката и провеждането на Априлското въстание. Те са ръководителите и вдъхновителите на въстаналите народни маси и с личния си пример увличат останалите. Учителката Райна Попгеоргьова ушива и развява знамето на въстанието. Учителите Искрьо Мачев и Георги Нейчев са панагюрските представители на Оборищенското събрание. Павел Бобеков застава начело на Привременното правителство по време на 10-дневната република в Панагюрище и поема отбраната на града.

Видни възпитаници на светското училище до Освобождението са: Марин Дринов, Нешо Бончев, Павел Бобеков, Райна Княгиня, Христо Г. Данов, Петър Карапетров, Цвятко Хаджигеоргиев, Тома Георгиев, Велко Королеев, Рад Гемеджиев, Тодор Белопитов и мн. др., които до края на живота си остават свързани с училището. Това личи и от завещанията на част от тях, оставили средства и книги за училището и читалището. Вече на смъртно легло Нешо Бончев завещава 1000 рубли на панагюрското класно училище. Марин Дринов завещава богатата си библиотека на панагюрското читалище, а дългогодишният учител Рад Гемиджиев в завещанието си посочва, че дадените средства са за стипендия на панагюрски младеж да продължи образованието си.

Лушка Караянева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.