Панагюрските будители

След няколко десетилетия забрава през 1992 година отново бе възроден Денят на народните будители.

Будителите са хора, които през целия съзнателен живот работят за своя народ, за една кауза, подготвяйки го за предстоящата борба за освобождение. С личния си пример те стават водачи на масите, съхранявайки народностното съзнание.

Всеки учител или свещеник през епохата на Възраждането може да се нарече будител. Ръка за ръка вяра и просвета са подготвяли народа ни за сваляне на робските вериги.

Панагюрище се гордее със своите будители.

От 1818 г. до 1878 г. Панагюрище дава 90 будители. От тях 20 са лекари, 20 свещеници, 2 университетски преподаватели (това са Нешо Бончев и Марин Дринов), а останалите са учители (8 от тях са били жени).

Първият панагюрски
будител е Цвятко Хаджигеоргиев

Той е автор на първия български календар от 1818 г. Той бил учител в килийното училище и знаел много езици. По това време съществувалите тук четири килийни училища давали елементарна грамотност. Стопанският подем в епохата на Възраждането имал нужда от образовани хора, със знания по история, математика, география.

Първото светско училище в Панагюрище, построено по план на Неофит Рилски било открито на 26 април 1839 г. А първите учители в него били: Генадий Рилец (от Разлог) и Кесарий Васильов (от Казанлък).

През 1841 г. панагюрци вече имат класно
училище, открито от Сава Радулов.

Сава Радулов

Липсата на учебници затруднявала учебния процес и се наложило той сам да ги пише, като ги превеждал от гръцки език. По броя на издадените от него учебници Сава Радулов стои на второ място след своя ученик Христо Г. Данов. Имал богата езикова култура. Владеел пет езика: гръцки, френски, румънски, руски и турски. Сава Радулов пръв премахва физическите наказания в училище и затова бил много обичан, както от учениците, така и от съгражданите си. През 1847 г. пожар изпепелява училищната сграда, който факт Радулов възприема като своя лична отговорност. Заминава за одеса, където завършва Ришельовския лицей. По време на Кримската война (1853 – 1856) тръгва за България, но събитията го принуждават да остане в Болград като учител, а по-късно и като директор на Болградската гимназия. Сътрудничи на Раковски със статии във в. „Дунавски лебед”. В неговия учебник „Български буквар” отправя към своите възпитаници следните думи: „Люби Отечеството си; да не пожелаеш друго отечество, защото такова пожелание ся чете началото на предателство. Пази и защитавай вярата на своите отци, зачто ти си родени воспитан от них. Жертвай живота си за вяра и отечество; предпочитай по-добре славна смърт, нежели постиден и нечестен живот”.
След Освобождението Сава Радулов живее и умира във Варна.

През 1853 г. Велко Королеев създал своя календар,

Велко Королеев

в който определил денят 11 май за ден на светите братя Кирил и Методий. От тогава започва и честването на 24 май по нов стил.

Първите учители

в откритото през 1843 г. женско училище са: Милка Узунова, Добра Томова, Пелагия Панчева и Стойка Дудекова. А първата учителка с педагогическо образование е Райна Княгиня – ушила и развяла знамето на Април 1876 .
Безспорно

будителите, с които
Панагюрище се гордее пред света

са Марин Дринов и Нешо Бончев – двама неразделни другари, най-добрите ученици на учителите Атанасий Чолаков (от Дупница) и Йордан Ненов (от Еленско).

Марин Дринов

Щастлив учител бил Йордан Ненов. Негови ученици били: Марин Дринов, Нешо Бончев, Иван Вазов и Константин Величков. След Освобождението на България трима от тях стават министри. Бончев и Дринов стават помощник – учители. Били взискателни, справедливи, самообразоващи се. Доволни от работата им, панагюрци ги изпращат да учат в Русия. Там те завършват Киевската духовна семинария, след което в Москва завършват историко – филологическия факултет. След раздялата поддържат непрекъсната кореспонденция помежду си. Дринов работи в библиотеките на Австро – Унгария, Турция, Италия. Като частен учител в семейството на княгиня Голицина има възможността да живее и да търси материали за научните си трудове в Прага, Рим, Неапол, Варшава, Виена и Женева. Има над 100 научни трудове. Става член на академията на науките в Прага, Петербург, Краков, Загреб. След завършване на Московския университет става професор в Харковския университет и остава да живее в Русия. През освободителната Руско – турска война е съветник по славянските въпроси на княз Черкаски. Той е първият председател на българското книжовно дружество в Браила, чийто наследник е сегашната Българска академия на науките (БАН). Отдава сили и знания за изграждането на младата българска държава. Взема участие в изработването на Търновската конституция. Предлага София за столица на България. Става първият вицегубернатор на София. Като пръв министър на народното просвещение въвежда безплатното обучение в българското училище и тристепенната система на обучение (начален, среден и горен курс), както и даването на стипендии. Има заслуги за създаването на народната библиотека в София, след което отново се връща в Харковския университет.

Нешо Бончев

Нешо Бончев след завършването на Московския историко – филологически факултет става преподавател в Първа мъжка московска гимназия по гръцки език, превежда книги, пише статии и рецензии, събира народни песни и приказки. Той е първият български литературен критик. Здравето му е разклатено и той умира в Москва два дни преди подписването на Сан Стефанския мирен договор.

По идея на Петър Карапетров е
създадено Читалище „Виделина”

Петър Карапетров

в Панагюрище през 1865 г. Той е и негов пръв председател.

Родоначалник на музейното дело в града ни е Васил Чолаков – учител, етнограф, патриот. Негово дело е първата книжка за Панагюрище – „Описание на село Панагюрище”, както и „Сборник от народни умотворения”.

През 1876 г. всички будни хора от Панагюрище влизат в огъня на въстанието като ръководители и дейци. Изтъкнат учител и радетел за духовното събуждане на панагюрци и подготовката им за участие в Априлското въстание е Поликари Чуклев, учителствал в Панагюрище, Стрелча и Попинци, сподвижник на Левски, зверски убит по време на въстанието.

Павел Бобеков

Павел Бобеков – главен учител в Панагюрище, председател на Привременното правителство, нравствено извисен човек, истински патриот. След погрома на въстанието се присъединява към руската армия. Умира в Търново. Последните му думи са: „Умирам, но не ми е жално, защото видях Отечеството си свободно”.

Искрьо Мачев и Георги Нейчев са учителите – представители на Панагюрище на Оборищенското събрание.

Иванчо Зографина – нарисувал главното въстаническо знаме и 13 въстанически знамена на четите.

Поп Груйо Бански, поп Недельо, аптекарят Георги Зафиров – родолюбиви българи, също участници във въстанието.

След Освобождението просветителска и будидтелска дейност в родния ни град развиват: Атанас Шопов, Панчо Шопов, Тодор Манев, Недьо Горинов, Рад Гемиджиев, Христо Вакарелски, Стоян Керин, Михаил Савлеков, Атанас Сугарев.

Атанас Шопов

Панагюрските будители свързват своята съдба със съдбата на родното Панагюрище. Почти няма будител, който не е отделял от средствата си за дарение било то на училище или читалището в града. Сава Радулов четири години преди смъртта си прави завещание, с което дарява Министерството но просвещението с огромната сума от 15 000 златни лева.

Далеч от родината си, на смъртно легло Нешо Бончев завещава на панагюрското класно училище 1 000 рубли. Марин Дринов завещава библиотеката си от 3 000 тома на панагюрското читалище. Рад Гемиджиев дарява средства, които трябва да бъдат дадени като стипендии на панагюрски младежи за продължаване на образованието им. Примерите за родолюбива и народополезна дейност продължават и в наши дни.

Фактът, че ние, българите си спомняме за будителите говори, че жаждата за знания и свобода, обичта и предаността към България, те са предали и на нас – бъдещите поколения.

Лушка Караянева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.