Българка с панагюрски корени композира в Холивуд

Това е Пенка Кунева – една от малкото световно-известни композиторки – жени с милионна аудитория по цял свят и малко познати в България. За нея пише в книгата си „Одисеята на един артист”, излязла през 2017 година, българската музиколожка и пианистка д-р Капка Лалова, която от 17 години живее и работи в Белгия.

Пенка Кунева е родена в България на 25 февруари 1967 г. в семейство на интелектуалци. Майка й – Кина Проданова, е преподавала музикален анализ в музикалната академия в София. По майчина линия тя е родственица на екзарх Йосиф. Бабата Боянка е била полиглот. Владеела е седем езици. Преподавала е руски език в Габровската гимназия и е оставила незаличими спомени у своите внуци и ученици. Възпитаници на Кина Проданова са: Емил Табаков, Стефка Калева, Меглена Димова и други всеизвестни музиканти. Бащата на Кина е бил цигулар, диригент, соло-тенор, автор на книгата „Музикалното минало на Габрово”.

Бащата на Пенка – Динко Кунев, е роден и израснал в Панагюрище. Учи в панагюрската гимназия, завършва Висшия технологичен и металургичен университет в София и става университетски преподавател. Внук е на известния панагюрски учител Динко Сапунджиев.

И двамата родители носят званието кандидат на науките. Те се запознават като специализант-аспиранти в Москва, където майката на Пенка учи при знаменитите музикални теоритици Владимир Протопанов, Лев Мазель и Юрий Холопов, а баща й при световно-известния химик Абрам Наумович Зеликман.

Пенка Кунева със състуденти от Университета „Дюк“ в град Дърам, Северна Каролина, САЩ; 1991 г.

Още от съвсем малка Пенка изявява своя музикален талант. Музикалните си заложби тя носи и по бащина и по майчина линия. Прадядо й Динко свирел на цигулка. Прадядо й по майчина линия Васил Проданов учил музика преди Освобождението на България в Москва заедно с композитора Емануил Манолов. Свирел на обой. През 1879 г. се завръща в България и става оркестрант на търновския военен оркестър.

Първите песни Пенка научава в Габрово от баба си Боянка, а майката Кина прави всичко възможно, за да развие музикалния талант у дъщеря си – води я на концерти, поощрява я, учи я.

На 6-годишна възраст Пенка започва да учи пиано, но наред със създаването на технически умения в изпълнението на музикалните произведения, макар и малко, тя се опитва да проникне в това, което се крие извън произведението от клавишите. Много скоро тя прави своите първи композиции, озаглавени „Риба” и „Зайче в полето”. На 12-годишна възраст тя вече има съзнанието на композитор. Пише 25 песни за детски театрален спектакъл, с който участва в неделни матинета и така заработва първите си хонорари като композитор. Цикъл от песни на Асен Босев със заглавие „С мене по света” тя сътворява на същата възраст на семейната им вила на Панагюрски колонии. Води оркестър, в който включва двама приятели – флейтистката Мила Георгиева и Орлин Радински – ударни инструменти, а тя е на пианото и ги ръководи.

17-годишна постига първия си голям международен успех със спечелването на Grand prix за написването на песен в категория под 18 години на Световния музикален фестивал в Токио през 1984 г. По това време тя учи пиано в софийското музикално училище. В този период се формира и нейното кредо на композитор.

Още от дете Кунева се увлича от научната фантастика. Чете с увлечение книгите на писателя-фантаст Любен Дилов, с когото семейството има роднински връзки.

В годините 1986-1990 Кунева е студентка в Музикалната академия в София, където формираща роля в нейното образование изиграват композиторите Божидар Абрашев, Симеон Пиронков и Михаил Пеков. Като студентка пее в хор „Васил Арнаудов”. В специален клас, воден от Симеон Пиронков – старши, изучава театрална и филмова музика.

През 1990 г. тя спечелва стипендия за университета „Дюк” в САЩ, който завършва с магистърска степен по композиция. Неин ментор по това време е прочутият композитор Стивън Джафи. Защитава своя докторат върху оперетата „Материята” на Луис Андрисън. Това е първият докторат в историята на университета „Дюк”. Поканена е да работи в него, където съчетава воденето на лекции с композирането по поръчка от различни ансамбли, гостува на телевизионни шоута и спектакли, изявява се на симфоничните сцени по Източното крайбрежие на САЩ. Още м началото на кариерата си получава многобройни награди: призът за млад композитор „Арон Каплънд”, първо място за модерна оркестрова музика и други.

През 1999 г. решава да осъществи мечтата си да стане филмов композитор. За целта пристига в Лос Анжелис и започва работа като оркестратор при носителя на наградата „Еми” – Патрик Уилямс. Тя не допуска, че се насочва в една област terra incoqutta за жени. Само месец след пристигането си в Лос Анжелис е поканена да работи като оркестратор при композитора Патрик Уилямс. От 2001 г вече е стажант на Дани Елфман и на легендарния Ханс Цимер.

Композиторката знае, че за тази цел е необходим много труд, упоритост и целеустременост. Според собствените й думи се оказва, че трябва да свърши 10 пъти по-добра работа, отколкото те очакват, за да достигне нивото на мъжете-композитори. В американските филмови сгради все още нямат доверие на нежния пол. Самата композиторка прави анализ, доказвайки колко малко са жените-композитори. Според изследването й кам ноември 2014 г в Космоса са летели 59 жени от общо 536 космически полети, или броят на жените съставлява 11%. През 2013 г участието на жените-композитори в 250 топ филми е само 1%. Тогава решава, че вторият й албум ще се казва „Жената-астронавт”.

Голяма част от записите си осъществява със Симфоничния оркестър на Холивуд. По-късно тя вече има и свое собствено студио. Кани за записите си и по-специално за издаването на албума „Жената-астронавт” диригента на най-голямата звукозаписна компания, същата, която е издавала музиката на Енно Мариконе и Ханс Цимер.

В своята работа Кунева се е вдъхновявала от творчеството на Вивалди, Стив Яблонски, Дебюси, Арво Пярт, Моцарт.

В творчеството си следва симфоничната програмност на Френц Лист, Модест Мусоргски, Хектор Берлиоз, Рихард Щраус, както и българската традиция – Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Александър Райчев, Васил Казанджиев. Пенка Кунева е първата жена, която работи като главен оркестратор във филмови продукции. Кариерата на оркестратор е съвсем различна от тази на композитор, защото изисква специфични знания и умения. Още като студентка в университета „Дюк” тя използва всички възможности да посещава концерти, да изучава спецификата на различните инструменти. Тя е пианист и знае колко е важно да владееш някакъв инструмент, за да познаваш пределите на неговите възможности. Чрез автодидакт сама се научава да свири на цигулка.

Пенка Кунева в Космически център „Джон Кенеди“

През 2007 г. е главен оркестратор в екипа на Ханс Цимер за музиката на „Карибски пирати”.

Между 2007 и 2011 година работи върху музиката на Стив Яблонски.

В течение на времето видеоигрите стават една от големите страсти на Кунева. Днес тя е утвърден видео-гейм композитор. Член е на консултативния съвет GDC (Game Developers Conference) наставник е на GANG (Game Audio Network Guild) и съветник на Sundance.

За нея е особено ценно сътрудничеството й с GDC в Сан Франциско. На GDC тя посвещава една от пиесите към най-новия си албум „Прераждане на идентичността” (2017 г).
Пенка Кунева е оркестратор и на продукцията „World of Wareraft”, която се класира като най-популярната видеоигра за 2015 г с десет престижни награди за музика.

Работата й е удостоена с много отличия, между които Награда на Сънданс институт за филмови композитори (Sundance Film Composers), награда на Холивуд Мюзик за медиите (Hollywood Music in Media Award), награда на независимите музиканти(Independent Music Award), както и множество награди на публиката.

Звездният миг на Кунева идва през 2016 г, когато тя е избрана да композира музика за световно-известния космически Спейс център „Кенеди” и е фаворит на НАСА (Национално управление по въздухоплаване и за изследване на космическото пространство). Нейната музика звучи непрекъснато в Kennedy Space Center (Космически център „Кенеди”).

Композиторката работи неуморно. Освен пряката си работа тя води майсторски класове за млади филмови композитори, композира концертна музика. Досега има издадени три музикални албума, написала е музиката на 12 пълнометражни филми, музика за много видеоигри, музиката на постоянната интерактивна изложба „Герои и легенди” в Космическия център „Кенеди”; водещ оркестратор е на много филми към сериали и епизодични шоута, както и на видеоигри и телевизионни предавания.

През 2016 г прави запис на третия си албум „Прераждане на идентичността” в Българско национално радио. Тогава едно от елитните български списания за стил на живот, икономика, арт и политика – сп. „Тренд” помести на страниците си обширно интервю, с което представи на читателите си композиторката Пенка Кунева.

В края на 2017 г предстои издаването на албум за соло пиано, в който тя е и изпълнител.

Познавам композиторката Пенка Кунева от няколко години, през които тя се връща в България, за да посети родителите си и да притъпи носталгията си към Родината.

От срещите и разговорите си с нея по време на излети виждах в нейно лице високо ерудирана личност, една всеотдайна майка и съпруга. Нейната изключителна скромност не ми беше дала възможност да разбера колко надарен и успял композитор е тя. Когато прочетох на един дъх книгата на Капка Лалова „Одисеята на един артист”, посветена на композиторката, бях силно развълнувана. Дори не съм и предполагала, че съм общувала с човек, познат в музикалните среди на Европа, Азия и Америка, високо ценен и уважаван, създател на богато музикално творчество в различни сфери на музиката.

Колко малко познаваме ние – българите дори съгражданите си, които светът познава!

Лушка Караянева