200 години от създаването на първия български календар

Цвятко Хаджигеоргьов е първият панагюрски будител. Неговото дело е уникално, защото той издава първия български календар през 1818 година. Наименованието му е „Календар или месецослов вечний, собран от много страни вкратце, ради леснота Булгарскому народу положих малий труд из Цвятко Хаджи Георгьов…”

Календарът се ползвал с голяма популярност за своето време.

За него в свои издания споменават Неофит Рилски, Константин Иречек, Петър Карапетров и др.
Цвятко Хаджигеоргьов е роден в заможно панагюрско семейство. Бил много начетен. Владеел писменния български език. Знаел добре турски, гръцки, албански и италиански езици. Той е първото име на учител в Панагюрище, което е на светско, а не на духовно лице.
Не е случайна появата на неговия календар в най-ранния етап на българското книгоиздаване.

Календарът поставя началото на популярна книжовна дейност

с голямо културно въздействие. Отпечатан е на лист от двете страни. Сгъва се по дължина и ширина и се поставя в калтер.
Два броя от неговия календар днес се намират в историческите музеи на Стара Загора и Панагюрище.
Цвятко Хаджигеоргьов умира през 1930 г.

„Мясецослов или календар вечний“ от Христодул – Сичан Николов, 1842 г.

След първия български календар през 1840 година се появява календарът на самоковлията Христодул – Сичан Николов. Следват още издания, но оформени като книга.

„Мясецослов“ на Велко Королеев

В издадения през 1853 година календар от панагюреца Велко Королеев, той определя деня 11 май за честване на делото на братята Кирил и Методий.

Видният посветен деец и книгоиздател Христо Г. Данов пътува много често до Прага,х Будапеща, Виена и познава добре славянските и немските календари, които освен месецослов съдържали и разнообразни статии. По тяхно подобие той издава календар за 1869 година с надслов „Летоструй” (по подражание на Симеоновия сборник „Златоструй”) или „Домашен календар”. Отпечетен във Виена, календарът излиза в продължение на осем години. Всяко издание било оформено като книга с по 200-300 страници. Календарът на

Велко Королеев

Христо Г. Данов представлява своеобразен общообразователен алманах, в който той публикува свои статии, рецензии за книги и учебници, съвети за песните, сведения от общ характер и весели случки.

Във всички календари, издавани преди Освобождението, са обозначени дните и празниците, има астрологически и метереологически указания, както и летопис на по-важните библейски събития. Те съдържат прегледи на политическите и обществените събития в Османската империя и Европа, дават информация за актуалните научни открития. Той е бил единственият източник, от който българинът можел да почерпи сведения за събитията по света и у нас.

Христодул – Сичан Николов

В почти всички календари имало новогодишни приветствия или песни.

В началото на 1856 година Христо Г. Данов се обръща към читателите с песен-пожелание, написана от учителя Йоаким Груев:
„С Нова година, нов живот
чест, слава и добър имот.
Да стъпят дни в дом Ваший!
И с весели и честни дни
да дойдат всички добрини.
Това вам желаем!
Богата колекция от календари за периода 1843 – 1879 година има и в Националната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий” в София.

Българинът Георги Велев е автор на книгата
„Български народен календар”.

Отпечатана е в три части. В нея за първи път в България прави разкрития по отношение на календарите. Според него нашите етнографи търсят корените на празниците в грешна посока. Те не са отглас от гръцката и римската митология, а са много по-древни. Доказателство за това е откритият от руски учен през 1860 год. „Именник на български царе” в Синодалната библиотека в Москва. Датировките в този документ са направени по непознат до тогава календар, употребяван до покръстването на българите през 865 год.

Навлизането на християнството не успява да заличи изцяло празниците от времето на Тангра.

Така, вместо нулевия ден се празнува Рождество Христово, а на първи януари, се отбелязва празникът „Суроваки”.
Първият ден на месец март известява настъпването на хубавата пролет и топлото лято.

Лушка Караянева

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.